Техники за психически въздействия

1. Изолация
Лицата, извършващи психологическо насилие първоначално се стремят да ви поставят във възможно най голяма изолация, така че техните внушения да не могат да бъдат опровергани от роднини и приятели и вие да не получавате емоционална подкрепа от тях. За целта манипулатора  ще се опита да ви дискредитира в очите на вашето обкръжение, чрез разпространяване на интриги, лъжи, полуистини, тенденциозно споменати факти и т.н. Ето няколко от популяните методи за поставянето ви в изолация или по удобна за манипулатора среда:

2

"В България се лъже по най-брутален начин"(Александър Кьосев)

Това е интервю на Александър Кьосев от Да, България пред българската редакция на Дойче Веле

ДВ: Г-н Кьосев, тези дни лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че демокрацията ни била отнела много. Например здравеопазването, сигурността, образованието. С други думи: според нея всички тези сфери очевидно са функционирали по-добре в годините на комунизма. Така ли е?

Александър Кьосев: Навремето едно от основните обвинения към комунистическия строй беше свързано с една книга: „1984” от Джордж Оруел. Казваше се, че както при антиутопията на Оруел комунизмът говори т.нар. double speak - двойна реч, която нарича нещата с обратни имена: истината нарича лъжа, лъжата нарича истина, свободата нарича робство, робството нарича свобода и т.н. В сегашната епоха на пост-истината започваме да живеем в ситуация, в която определен тип политически лидери говорят нещо подобно на този double speak. А Корнелия Нинова говори всъщност на няколко различни публики едновременно. От една страна тя се опитва да се представи като модерна лява, а БСП - като реформирана партия, като алтернатива, като носител на промяната. От друга страна обаче тя е принудена да дресира своя електорат, състоящ се в голяма степен от не особено образовани хора, живеещи в провинцията, възрастни хора, които изпитват носталгия по своята младост, главно защото не разбират какво става сега. Тази носталгия се отглежда, около нея се създава цяла носталгична индустрия, разпространяват се целенасочено митове. И хората, които не могат да се ориентират в сложния хаос на късния преход, който е криминален, объркан, неприятен, неизменно развиват тази носталгия. Точно на тях говори Нинова. Повтаря им митовете, които нейните собствени мрежи са внушили на тези хора. И едновременно с това се опитва да се представи като модерна лява. Това е един много труден шпагат. Това наистина е double speak, който в крайна сметка няма да доведе до нищо добро.

ДВ: Във въпросното изявление Нинова казва и друго: че демокрацията все пак ни е дала свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си, но Бойко Борисов ни отнел тази свобода. Това сякаш затвърждава мнението на мнозина наблюдатели, че в тази предизборна кампания Нинова залага преди всичко на конфронтацията с ГЕРБ.

Кьосев: Очевидно е така. Двете големи партии са взаимно вкопчени, взаимно се атакуват и взаимно практикуват т.нар. пост-истина. Но защо трябва да се занимаваме само с Нинова и Борисов - има много повече гласове от тези, които отиват при двете големи партии, има много повече алтернативи.

ДВ: Този факт важи обаче и за повечето от останалите партии: популизмът, който винаги е заемал централно място в българската политика, в тази предизборна кампания май достига рекордни висоти. Всички партии, с две-три изключения, се държат така, сякаш нямат друга работа, освен да обслужват определени избиратели, съобразявайки се изцяло с тяхното виждане по една или друга тема. Няма сблъсък на идеи, тези и програми, има само някакви нереалистични обещания и подклаждане на ирационални страхове, като усилено се залага на националистическата и антиевропейската реторика. Защо изведнъж Европейският съюз стана толкова лош? И защо националистическата карта се оказа толкова печеливша?

Кьосев: Думата „популизъм” е дори вече слаба, за да се опише това, което се случва. Това си е живо промиване на мозъци, това е живот в страхове и фобии. Това е ситуация, в която определен тип политически субекти апелират не към елементарния здрав разум на своя електорат, а към неговите страхове, страсти, травми, зависти. И когато целият този букет от негативни емоции стане основното, което се цели и таргетира, тогава вече говорим за една особена пропаганда - при нея няма никаква разлика между елементарния факт и бруталната лъжа. Да вземем например брошурите, които издаде в. „Телеграф”. Те са пълни с най-брутални лъжи за целия спектър на десните политици и по-специално за „Да, България”. Със сигурност ще бъде доказано в съда, че т.нар. „факти”, на които се базират въпросните брошури, са измислици и клевети. Но какво от това - те вече са изпълнили функцията си. Това е нещо като „Бай Ганьо прави избори”, но в брутален вариант и повдигнато на степен. Докъде ще стигне тази работа - не знам, но за съжаление в един момент този сблъсък може да премине и във физическа конфронтация.

А що се отнася до антиевропейската реторика - парадоксът е, че огромното мнозинство българи не са евроскептици, а напротив. Онези обаче, които са евроскептици и евроомразци, са невероятно кресливи и имат съответните медийни канали, съответните медийни рупори, които им помагат да говорят толкова гръмко.

ДВ: Да, но основните партии сякаш пригласят на този хор.

Кьосев: Когато медийният дискурс стане такъв, тогава основните политици се чувстват задължени да пригласят на този измислен електорат, на този измислен доминиращ глас. И да - ситуацията става наистина нетърпима. Лъже се по най-брутален начин, включително и за Европейския съюз.

ДВ: Когато говорим за умишленото разпространяване на фалшиви информации, няма как да не споменем социалните мрежи, където лъжата намира особено благодатна почва. Но там избуява и друго: хейтърството. За какво, според Вас, е признак това сравнително ново явление?

Кьосев: Със сигурност е признак за травми. Защото голяма част от населението живее в травми. Но при всички положения става дума за целенасочена манипулация от страна на - как да го кажа - определени центрове на омразата. Знае се, че има купени тролове. Потвърди го наскоро и разследване на групата „Чист интернет”, която установи, че един от известните тролове е разпространил за две години над 85 000 постинга, пълни с омраза. Това е една целенасочена манифактура - зад едно име стоят много лица, които по индустриален начин разпространяват омраза. В този смисъл има резонанс между тази манипулация и естествените травми на населението в резултат от един неуспешен, криминален и корумпиран преход.

ДВ: А в чия полза се прави тази манипулация?

Кьосев: Специално този трол, Адриан Димитров е името му, се оказа русофил и поддръжник на БСП. Така че човек може да си прави сам изводи в чия полза се прави това.

ДВ: Г-н Кьосев, Вие сте кандидат за депутат от „Да, България” - една от двете нови либерални партии, които се възприемат като антипод на статуквото. Очевидно все още таите надежда за промяна, щом сте решили да влезете в активната политика.

Кьосев: Смятам това за морален дълг на моето поколение. Аз съм публична фигура, изказвам се, говоря разни неща, но в един момент усетих, че моите думи олекват, че започвам да звуча като фанфарон, който само говори, но никога не е рискувал, никога не е правил нещо конкретно. И затова сега реших да рискувам - каквото и да става.

ДВ: Тоест - не само думи, а и дела.

Кьосев: Точно така. А интересното е, че в началото просто исках да заявя подкрепа за „Да, България”. Бях обикновен партиен член, но в един момент се оказа, че те са ме издигнали в своите листи. Трябваше да преценя хващам ли се на това хоро или не. В крайна сметка се хванах и участвах активно в подготовката на културната и образователната програма на „Да, България”.
В един момент във Фейсбук ме попитаха какво ще бъде моето становище за договора СЕТА и за частните арбитражи. Така се видях принуден да се образовам в тази област. Защото ми стана ясно, че ако дай Боже „Да, България” влезе в следващия парламент, а на мен ми се наложи да стана депутат, ще трябва да гласувам за такива неща.

ДВ: Интересно го формулирахте: „ако дай Боже „Да, България” влезе в парламента, а на мен ми се наложи да стана депутат”...

Кьосев: Точно така. Защото гледам на това като на дълг. Като съм се хванал на хорото, ще трябва да го играя.

Дата 21.03.2017

Автор Даря Попова-Витцел

Линк към интервюто в Дойче Веле

0

Как се манипулира общественото мнение? (Ноам Чомски)

Ноам Чомски е един от най-видните интелектуалци в наши дни. За него в. „Гардиън” пише: „Чомски се нарежда редом до имената на Маркс, Шекспир и Библията”. „Ню Йорк Таймс” отива още по-далеч в оценката си, определяйки го като „навярно най-важния жив интелектуалец”. Чомски е описван като човек, който се опълчва на социалната несправедливост, господството на големи корпорации и корупцията на правителствата. Според него съществуват десет широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение. Ето кои са те:

0

Езикът като средство за манипулиране

Седя пред компютъра и се опитвам да напиша УМНО “изложение” на простичък факт.
Естествено стигам до извода, че не съм по умнотиите, тегля му една дъ-ъ-ъ-лга… черта (разбира се) и превключвам на моя си език.
Защото точно за езика искам да си поговорим.

От няколко дни бегло поглеждам в един сайт, към който наскоро бе предложена връзка в нашия сайт. Дори поставих бутонче за към него в блокчето “Представяме ви”. Не е лошо да поразгледате този сайт. Темата му е Невро-Лингвистично Програмиране (НЛП).

0

Войната за съзнанието и как да я спечелим(Брандън Смит)

Всички борби, войни, боеве и кавги, всички конфликти от всяко време и място (освен тези, при които двете страни отговарят на един и същи кукловод) започват и свършват като битки на ума. Нито един конфликт не се решава единствено от физическа сила. В действителност противникът с технологическо предимство е често по-уязвим от привидно по-слабия си противник.

0